Пристрастяване

Едва наскоро никотинът бе обявен официално за вид наркотик. От десетилетия изследователите от тютюневата индустрия имаха данни за високата степен на пристрастяване към него. В последните направени сравнения между свойствата на някои основни наркотични средства като хероин, кокаин и алкохол се установи, че никотинът притежава най-голяма степен на пристрастяване. Подтикващото към пристрастяване вещество се определя от: трудността, която човек изпитва, когато се опита да спре приема му, честотата на връщане към порочния навик, процентът на зависимите хора и „стойността”, която то има за тях, доказателствата за уврежданията на здравето. Освен фармакологичната, психологическата зависимост от никотина играе решителна роля в изграждането на връзката между пушача и цигарата. Импулсите са свързани предимно със: социални и културни фактори, жестове, свързани с пушенето и ефекти, наподобяващи тези след взимане на амфетамини. Тези ефекти вдъхват очаквания за по-добро представяне при поява на напрежение, свързано с личния живот или с работата.

Фармакологичната и психологическата зависимости съжителстват в един и същи човек и в различни хора в различни пропорции. По тази причина пушенето причинява зависимост и кара пушачите да станат роби на навика както на физическо, така и на психологическо ниво.

На 1,000 мъже пушачи:

• 1 умира по насилствен начин
• 6 умират при катастрофа
• 250 умират от свързани с тютюнопушенето заболявания