Източник: www.puls.bg
Д-р Вили Топалова, специалист невролог. Завършва медицина в МУ – София през 1986 г. Започва трудовия си стаж като участъков лекар в Перник. През 1989 г. печели конкурс за стажант в отделение по Неврохирургия и развива кариерата си във ВМА. В последствие получава специалност невролог и дълги години работи в отделението по неврология. Трудовият ѝ стаж продължава като експерт невролог в Авиомедицинския институт към ВМА. Работи и в Изпълнителната агенция по лекарствата, първо като главен експерт, а по-късно като Началник на Дирекция „Разрешаване на употребата на лекарствени продукти“. Разширява професионалния си опит и като фармоковиджилънсът (лекарствена бдителност).
Тютюнопушенето е определено медицински проблем. Вече всички знаем, че пушенето вреди на белия дроб или предизвиква ракови образувания. Трябва обаче да се знае, че причината за увреждания на малките кръвоносни съдове е точно вследствие на пушенето. Липсата на достатъчно кислород води до множество системни нарушения и се получава един затворен кръг. От друга гледна точка човек получава комплексна зависимост – от една страна към никотина, което е добре познато, но от друга към самия навик.
Един пациент първо минава през общопрактикуващ специалист. Те са прекалено заети, за да обсъждат навиците на пациентите, откъдето идва и липсата на информираност. Следващ аспект е невъзможността за контрол върху пациента отстрана на лекарите. От моя опит знам, че един болничен специалист е отговорен две седмици за пациента, до неговото изписване. След това нямаме контрол върху начина му на живот.
- 50,3% от мъжете и 28,2% от жените в България са пушачи
- В световен мащаб 29% от населението на земята са пушачи
- Тютюнът убива 50% от своите редовни консуматори
- 100 милиона смъртни случаи са причинени от тютюнопушенето, през 20-ти век. Ако сегашните тенденции продължат, ще има един милиард смъртни случаи в 21-ви век
Друг фактор за липсата на помощ от лекари при отказ от цигарите е, че част от медицинските специалисти са също пушачи. Когато има лично пристрастие към дадено нещо, то трудно и специалистът може да го види от другата му страна. Тук идва и въпросът, че никой лекар не желае намеса в личното пространство на пациента. Лекарите дават съвети за ползи и вреди, но няма как да задължат пациентите. Изключение правят само пулмонарните анамнези.
– Подготвени ли са българските медицински специалисти да предложат ефикасни алтернативи за отказване от тютюнопушенето на пациенти в нужда?
Лекарите познават вредите от употребата на тютюневи изделия. Друг е въпроса доколко са убедени в тях. Те не са обаче подготвени да предоставят указания или предложения за методика за отказване от навика. Лекарите не се интересуват и не знаят какво се предлага на пазара като медикаменти и алтернативни методи за отказване от тютюнопушенето. Освен това в повечето случаи нямат време за специално внимание към този проблем.
– Разкажете за Вашия опит като пушач? Кога започнахте, колко пушихте и правихте ли опити за отказване на вредния навик?
Започнах да пуша по време на студентските ми години и до преди шест месеца пушех всеки ден. Количеството на цигарите беше различно за деня, тъй като съм употребявала понякога до 1 кутия на ден, понякога 3-4 цигари, а по време на бременността си, ги прекъснах напълно. Въпреки, че съм добре запозната с вредата от цигарите, след като спрях да кърмя започнах отново да пуша. Опитвала съм веднъж да ги откажа. Взех си никотинови дъвки, но нямаше никакъв резултат, освен страничните ефекти.
Искам откровено да изкажа своето мнение относно продуктите на пазара – всякакви никотин-заместващи терапии, като дъвки или пластири, за мен, са неефективни. Практически не познавам хора, които да са успели да откажат цигарите чрез тези методи. Излезе и обещаващ медикамент срещу тютюнопушенето. В клинично проучване се показа резултат – над 70% ефективност, но…Видяхме и страничните ефекти от приема му. Трябва да се вземе предвид и продължителността на терапията – всички продукти до тук изискват много време за постигането на максимален ефект.
Реших да ги откажа след приятелски разговор с мой колега. Той ми препоръча метода I Quit Smoking за отказване от тютюнопушенето. Нямах конкретна причина, за да взема това решение, но скоро след разговора ни, си записах час. На първото посещение ми направиха теста за зависимост и се оказа, че не съм от най-пристрастените пушачи. Най-хубавото след процедурата беше, че не изпитвах никакъв никотинов глад, беше безболезнено, бързо, нямаше странични ефекти и очевидно, дава безспорен резултат. Вече 6 месеца не съм пушила.Тази терапия не изисква допълнително усилие, освен доброто овладяване на навиците. След отказването от цигарите много по-лошо се оказа изтръгването на навика да посегнеш към кутията. Когато хората пушат пред мен, аз не се дразня или изкушавам. Но е трудно преодолимо да не запаля цигара след хранене или да намирам начин да запълня 10-те минути, които винаги съм използвала за цигара. Налагало се е сама да хващам ръцете си една в друга заради нуждата да държа нещо, но никотинов глад липсваше още след първата процедура.